мъна
Bulgarian
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *męti, *mьnati.
Pronunciation
- мъ́на: IPA(key): [ˈmɤnɐ] (lemma)
Verb
мъ́на • (mǎ́na) first-singular present indicative, impf
Conjugation
Conjugation of мъ́на (conjugation 1.2, imperfective, transitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | мъ́нещ mǎ́nešt |
мъ́нал, мъна́л1 mǎ́nal, mǎnál1 |
мъ́нел mǎ́nel |
мъ́нат mǎ́nat |
мъ́нейки mǎ́nejki | |
| definite subject form | мъ́нещият mǎ́neštijat |
мъ́налият, мъна́лият1 mǎ́nalijat, mǎnálijat1 |
— | мъ́натият mǎ́natijat | |||
| definite object form | мъ́нещия mǎ́neštija |
мъ́налия, мъна́лия1 mǎ́nalija, mǎnálija1 |
— | мъ́натия mǎ́natija | |||
| feminine | indefinite | мъ́неща mǎ́nešta |
мъ́нала, мъна́ла1 mǎ́nala, mǎnála1 |
мъ́нела mǎ́nela |
мъ́ната mǎ́nata | ||
| definite | мъ́нещата mǎ́neštata |
мъ́налата, мъна́лата1 mǎ́nalata, mǎnálata1 |
— | мъ́натата mǎ́natata | |||
| neuter | indefinite | мъ́нещо mǎ́nešto |
мъ́нало, мъна́ло1 mǎ́nalo, mǎnálo1 |
мъ́нело mǎ́nelo |
мъ́нато mǎ́nato |
мъ́нене mǎ́nene | |
| definite | мъ́нещото mǎ́neštoto |
мъ́налото, мъна́лото1 mǎ́naloto, mǎnáloto1 |
— | мъ́натото mǎ́natoto |
мъ́ненето mǎ́neneto | ||
| plural | indefinite | мъ́нещи mǎ́nešti |
мъ́нали, мъна́ли1 mǎ́nali, mǎnáli1 |
мъ́нели mǎ́neli |
мъ́нати mǎ́nati |
мъ́нения, мъ́ненета mǎ́nenija, mǎ́neneta | |
| definite | мъ́нещите mǎ́neštite |
мъ́налите, мъна́лите1 mǎ́nalite, mǎnálite1 |
— | мъ́натите mǎ́natite |
мъ́ненията, мъ́ненетата mǎ́nenijata, mǎ́nenetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | мъ́на mǎ́na |
мъ́неш mǎ́neš |
мъ́не mǎ́ne |
мъ́нем mǎ́nem |
мъ́нете mǎ́nete |
мъ́нат mǎ́nat | |
| imperfect | мъ́нех mǎ́neh |
мъ́неше mǎ́neše |
мъ́неше mǎ́neše |
мъ́нехме mǎ́nehme |
мъ́нехте mǎ́nehte |
мъ́неха mǎ́neha | |
| aorist | мъ́нах, мъна́х1 mǎ́nah, mǎnáh1 |
мъ́на, мъна́1 mǎ́na, mǎná1 |
мъ́на, мъна́1 mǎ́na, mǎná1 |
мъ́нахме, мъна́хме1 mǎ́nahme, mǎnáhme1 |
мъ́нахте, мъна́хте1 mǎ́nahte, mǎnáhte1 |
мъ́наха, мъна́ха1 mǎ́naha, mǎnáha1 | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and мъ́нел m, мъ́нела f, мъ́нело n, or мъ́нели pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and мъ́нел m, мъ́нела f, мъ́нело n, or мъ́нели pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and мъ́нел m, мъ́нела f, мъ́нело n, or мъ́нели pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and мъ́нал/мъна́л1 m, мъ́нала/мъна́ла1 f, мъ́нало/мъна́ло1 n, or мъ́нали/мъна́ли1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| мъни́ mǎní |
мъне́те mǎnéte |
||||||
1Dialectally marked.
Alternative forms
- мъ́нам (mǎ́nam), мъна́я (mǎnája), мъ́ня (mǎ́nja) — dialectal
Derived terms
- измъна pf (izmǎna), измънвам impf (izmǎnvam)
- замъна pf (zamǎna), замънвам impf (zamǎnvam)
- намъна pf (namǎna), намънвам impf (namǎnvam)
- о́мна pf (ómna), о́мвам impf (ómvam, “to urge, to spur up”)
- премъна pf (premǎna), премънвам impf (premǎnvam)
- мъна́ло (mǎnálo), мъни́ло (mǎnílo), мъни́ца (mǎníca, “scutcher”)
Related terms
- ме́лица (mélica, “scutcher”)
References
- “мъна”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мъна¹”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 396
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.