сък

• IPA^(key): [sɤk]

From Proto-Slavic *sǫkъ.

съ́к • (sǎ́k) m (diminutive съ́чка or съ́чица) (dated)

1. twig, bough (wooden part of a branch)

   Synonym: (obsolete) хуй (huj)

2. (by extension) splinter, stick, wooden rod (when cut out)
3. (dialectal) knot, snag, knob

   Synonyms: чеп (čep), чвор (čvor), (dialectal) глуж (gluž)

The modern language more commonly use the diminutives съ́чка (sǎ́čka), съ́чица (sǎ́čica). Сък is typically formal, with slight nuance of augmentation.

• су́к (súk) — Western Moesian dialects
• сънк (sǎnk) — Rupian dialects

• съ́кил (sǎ́kil), съ́кел (sǎ́kel, “spike, splinter”) (dialectal)
• съкли́в (sǎklív), съкови́т (sǎkovít, “spiky, thorny, with sharp twigs”)

• “сък”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “сък”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Todorov, T. A., Racheva, M., editors (2010), “сък²”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 7 (слòво – теря̀свам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 660

Onomatopoeic.

съ́к • (sǎ́k) m

1. suss, hiss

• съ́кам (sǎ́kam), сю́кам (sjúkam, “to hiss”)

• Todorov, T. A., Racheva, M., editors (2010), “сък¹”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 7 (слòво – теря̀свам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 660

• къс (kǎs)